Разцъфнаха цветята на нощта,
под жълтите фенери засияха.
Галантни сред парфюмна тишина
с пейзажа пламенно до край се сляха.
Докоснаха се върховете на стеблата,
росата с нежни капчици ги бе дарила,
горещи длани извайваха телата,
а жаждата от соковете бе отпила.
Потънаха очите в лазурен небосвод,
стискаха клепачи от сладката омая,
море и суша в търсене откриха брод,
отключиха вратата водеща към рая. ...