ЦВЕТЯТА НА НОЩТА
Разцъфнаха цветята на нощта,
под жълтите фенери засияха.
Галантни сред парфюмна тишина
с пейзажа пламенно до край се сляха.
Докоснаха се върховете на стеблата,
росата с нежни капчици ги бе дарила,
горещи длани извайваха телата,
а жаждата от соковете бе отпила.
Потънаха очите в лазурен небосвод,
стискаха клепачи от сладката омая,
море и суша в търсене откриха брод,
отключиха вратата водеща към рая.
И пак зората даде им простор,
от птиците мелодия за нова песен.
С любов показа че светът не е затвор
щом хляба на живота вече е омесен.
Посвещавам го на Али по-случай Рожденият му ден.
Бъди жив и здрав приятелю
под жълтите фенери засияха.
Галантни сред парфюмна тишина
с пейзажа пламенно до край се сляха.
Докоснаха се върховете на стеблата,
росата с нежни капчици ги бе дарила,
горещи длани извайваха телата,
а жаждата от соковете бе отпила.
Потънаха очите в лазурен небосвод,
стискаха клепачи от сладката омая,
море и суша в търсене откриха брод,
отключиха вратата водеща към рая.
И пак зората даде им простор,
от птиците мелодия за нова песен.
С любов показа че светът не е затвор
щом хляба на живота вече е омесен.
Посвещавам го на Али по-случай Рожденият му ден.
Бъди жив и здрав приятелю
© Даниел Стоянов All rights reserved.
