lorsa (Лора Димитрова)
96 385
12.03.2010 г., 21:04 ч.

Цветът е малък... 

  Поезия » Любовна
934 0 11

Не е вярно, че съм променена.

Малко може би... но в сантиметри-

небето просто падна върху мене,

но още (както казваше) дете съм...

Косата ми ли? Не, цветът е същият.

Очите ми са леко потъмнели,

всевзряни в търсенето на насъщния

и в четене на... розови новели.

Чрез тях сама си съчинявам местности-

с птиците на есен там мигрирам,

забола бившите ни неуместности

по шкафчето на старата квартира.

Добре де, май че мъничко порастнах

и отесняха белите ми рокли...

Обвиних калориите “щастие”,

че след тебе зрялостта прескочих

с грациозния подскок на самодива...

Къде ти! Скачайки се хлъзнах в трапа.

И ето ме. “Узряла”. Цветна. Жива.

Широкоекранна, небогата.

Остави ятата, самодивите-

щастлива съм, че те видях. За кратко.

И аз си спомних в теб незабравимото,

покълва в мен до днес от теб посятото.

Запазила съм спомените чисти-

за младите, почервенели длани...

Така си е. Растем. И...

Чао!

Красив си.

Да поздравиш децата!...

... и сестра ми.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??