Светът обръща се с нейна помощ, но само от една страна

обсебва ме и кара ме да мисля хиляди неща,

омайва ме, обича ме... и все така,

докато не станах роб в нейната ръка.

Наказва  ме да радвам се на всичко аз сама,

да не допускам никого до мене, себе си едва,

да споделям красотата само с нея

и единствено с нея да живея.

Хареса ù и в мен остана,

с мене иска тя да продължи.

Не допускай я ти никога в твойте дни!

Самота се казва, Боже, опази!