5.04.2010 г., 0:41

Cветът обръща се...

586 0 0

Светът обръща се с нейна помощ, но само от една страна

обсебва ме и кара ме да мисля хиляди неща,

омайва ме, обича ме... и все така,

докато не станах роб в нейната ръка.

 

Наказва  ме да радвам се на всичко аз сама,

да не допускам никого до мене, себе си едва,

да споделям красотата само с нея

и единствено с нея да живея.

 

Хареса ù и в мен остана,

с мене иска тя да продължи.

Не допускай я ти никога в твойте дни!

Самота се казва, Боже, опази!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...