7.04.2012 г., 10:59

Цялата съм изплетена от вълнения

617 0 2

Цялата съм изплетена от вълнения

 

Цялата съм изплетена от вълнения,

като къдрав облак сякаш пак летя.

Досущ приличам на моите умения

да направлявам мисълта си с песента.

 

Живея с моето откровение,

което ме зарежда с любов.

Животът ми е като вълнение,

като ден започнал, нов.

 

И чувам как сърцето тупка,

моли ме да го разбера.

Животът обичан пак ме вика

да тръгна с него по света.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Мария!
    За добрите думи и хубавите пожелания!
    А и хубав стих си написала!
    Честит празник!

  • "Ако мисли тревожни обхванат душите ни,ако сили вътрешни се борят с нас,тогава нека поспрем,помълчим и се услушаме.Тогава сблъсъка с доброто и злото което е присъщо в нашия живот,ще ни накара да поспорим с размисъл за щастие и разбиране.И тогава света за нас ще бъде друг,по-спокоен,по-уравновесен,по-обичан и по-богат.И ако чрез стиха си успем да победим,да задоволим"глада си"мисля,че това ще е крачка напред,в едно пространство,в което ще се чувстваме силни и задоволени с каприза ни.Но не със смирение,не с хленчене,а с упоритост и знание.Може би такива трябва да бъдат нашите поети.За мен творчеството е борба с която искаш да докажеш себе си,да бъдеш разбран приет и достъпен за другите.В този сайт "Откровение"срещнах много хора,четох и продължавам да чета непрекъснато,но право е на всеки свободномислящ човек да избира и коментира това което харесва или не.
    Желая на всички успех,защото в дискусията се ражда смисъла,за който сме тук.Утре е цветница,един хубав християнски празник.Пожелавам на всички да са усмихнати,като слънцето и цветята,за да има повече щастие и радост между всички.
    Частит празник!
    Благодаря на тези които ще прочетат тези редове.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...