7 abr 2012, 10:59

Цялата съм изплетена от вълнения

616 0 2

Цялата съм изплетена от вълнения

 

Цялата съм изплетена от вълнения,

като къдрав облак сякаш пак летя.

Досущ приличам на моите умения

да направлявам мисълта си с песента.

 

Живея с моето откровение,

което ме зарежда с любов.

Животът ми е като вълнение,

като ден започнал, нов.

 

И чувам как сърцето тупка,

моли ме да го разбера.

Животът обичан пак ме вика

да тръгна с него по света.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Мария!
    За добрите думи и хубавите пожелания!
    А и хубав стих си написала!
    Честит празник!

  • "Ако мисли тревожни обхванат душите ни,ако сили вътрешни се борят с нас,тогава нека поспрем,помълчим и се услушаме.Тогава сблъсъка с доброто и злото което е присъщо в нашия живот,ще ни накара да поспорим с размисъл за щастие и разбиране.И тогава света за нас ще бъде друг,по-спокоен,по-уравновесен,по-обичан и по-богат.И ако чрез стиха си успем да победим,да задоволим"глада си"мисля,че това ще е крачка напред,в едно пространство,в което ще се чувстваме силни и задоволени с каприза ни.Но не със смирение,не с хленчене,а с упоритост и знание.Може би такива трябва да бъдат нашите поети.За мен творчеството е борба с която искаш да докажеш себе си,да бъдеш разбран приет и достъпен за другите.В този сайт "Откровение"срещнах много хора,четох и продължавам да чета непрекъснато,но право е на всеки свободномислящ човек да избира и коментира това което харесва или не.
    Желая на всички успех,защото в дискусията се ражда смисъла,за който сме тук.Утре е цветница,един хубав християнски празник.Пожелавам на всички да са усмихнати,като слънцето и цветята,за да има повече щастие и радост между всички.
    Частит празник!
    Благодаря на тези които ще прочетат тези редове.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...