ЦЯЛОСТ
Блести снегът и плисва ненадейно
по кожата ми своя знак нетраен:
тъй разсъбличам зимата и нейните
благочестиви навици и тайни.
А тишината на вълни се стеле
на въздуха в бездънните каверни.
След толкова лъжи, предимно бели,
цевта на мисълта дими възчерна.
От близостта навярно ще остане
по коренче, макар и изтъняло:
загубил всички строги очертания, ...