Patrizzia (Надежда Ангелова)
2274 18231
6.02.2022 г., 12:45 ч.

Cъдбовна орис 

  Поезия » Философска, Гражданска
233 3 9

По пътища стръмни вървим пак до тъмно
и лято светулково в свят непознат,
ни води изглежда, към светла надежда,
и пак сме добри, и до брата е брат.

 

Нощта ни прегръща - различна и съща,
и нощ е, и не е. Напред, след поет,
вървим в мъгли гъсти и някой се кръсти –
от вяра обзет, че е нашия ред,

 

по пътища нови, без робски окови,
към утро сияйно на ден – отреден,
свободни да тръгнем, жилата изтръгнем,
в съдбовната орис – роден окрилен.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??