15.04.2009 г., 21:15

Цъфналата вишна

4.5K 0 3

          ЦЪФНАЛАТА ВИШНА

 

Слънчицето плисна сноп лъчи на двора.

Мъничката вишна пъпчици разтвори.

И мъзга тръпчива в клонките потече,

и в цветчета бели цяла се облече.

 

Птиченце припява в цъфналите клони,

топъл вятър вее и листенца рони.

Най-щастливо днес е, радва се детето

и край дядо стъпва гордо и напето.

 

- Дядо, погледни я, вишничката малка!

Лани посадих я, цяла зима чаках.

Чаках и се молих коренче да хване.

Щом е разцъфтяла, с вишни ще ни храни.

 

Радва се и дядо, и глава поклаща:

- Поливай я, внуче! С плод ще се отплаща!

Птичето на клона пее до премала.

Имаме си в двора вишна разцъфтяла.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....