10.02.2008 г., 22:00

Цъфтеж

1.2K 0 25

 

Така се чувствам уязвим:

Пред теб. Единствено по кожа.

Побързай! С устни ме завий!

Протегни ръцете си да сложа

от чувственост изтръпналото тяло

и голи, развълнувани гърди.

Покривай ме! Бъди ми одеяло!

Завивай ме със пръсти и коси.

Целувай! Не оставяй ме да зъзна!

Без тебе въздухът е скреж.

Прегръщай ме! Тогава ще разцъфне

любов от корените на копнеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...