Така се чувствам уязвим:
Пред теб. Единствено по кожа.
Побързай! С устни ме завий!
Протегни ръцете си да сложа
от чувственост изтръпналото тяло
и голи, развълнувани гърди.
Покривай ме! Бъди ми одеяло!
Завивай ме със пръсти и коси.
Целувай! Не оставяй ме да зъзна!
Без тебе въздухът е скреж.
Прегръщай ме! Тогава ще разцъфне
любов от корените на копнеж.
© Деян Димитров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
