10 февр. 2008 г., 22:00

Цъфтеж

1.2K 0 25

 

Така се чувствам уязвим:

Пред теб. Единствено по кожа.

Побързай! С устни ме завий!

Протегни ръцете си да сложа

от чувственост изтръпналото тяло

и голи, развълнувани гърди.

Покривай ме! Бъди ми одеяло!

Завивай ме със пръсти и коси.

Целувай! Не оставяй ме да зъзна!

Без тебе въздухът е скреж.

Прегръщай ме! Тогава ще разцъфне

любов от корените на копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...