Църква за птици
Те през зима и лято, не престават да пеят,
благодарни, че могат в студ и пек да летят.
Сякаш в църква за птици, всесезонно живеят
и икони създават в свойте крехки гнезда.
Как се влиза във църква във която те - пеят,
с натежали клепачи от вълшебният сън?
Няма златни кубета, а зелена алея
по която пристига сладкопойният звън.
И дърветата също са в зелени костюми,
а небето е чисто като синя река.
Омагьосан конкретно - песента е без думи.
За какво са и думи, като има душа?
Красиво и нежно вълшебство, реално
ме стопира пред храма на птичия свят.
В тази църква до края, бих желал да остана,
далеч от сплетните в човешкият град.
Църква за птици и аз съм във нея.
Душата ми вече размахва крила.
Птиците сякаш пеят за нея,
молеща обич моя душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
