* * *
Спокойна съм,
мисълта за теб е по-силна от всякога.
Спокойна съм,
вяра и надежда вървят след мен,
в борба за любовта.
Връщам се в мисълта
и сякаш на света съм сама.
Към онази, силната мисъл,
която ти нашепва нещо тайно.
И подобно гълъб бял, отлита,
минава през гори и през поля,
за да кацне на твоята ръка.
Но днес искам те не насън,
не във мисъл, а наяве.
Искам поглед, вперен в мен.
Искам устни, които да говорят
и изкушават ме в нощта.
Ръце, протегнати към мен,
и в миг неуловен, дърпат ме от раз.
Днес очите трескаво четат,
че ти си още там,
седнал край реката,
в шепите ти спомени мълчат
и бавно изнизват се от ръката.
Както пясък в пясъчен часовник,
изнизва се напред и отброява своя ход.
Времето сега е спряло!
Стоя пред него аз безсилна
и само чакам,
секунда, минута, час,
своя ход наново да отброят.
Но ход отброява само тъгата,
можеш да я видиш в мен,
настанила се е така добре.
Очите ми не лъжат, че е в тях,
а гласът ми сам за себе си говори!
Спокоен, нежно тъжен, монотонен глас.
Това съм аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
