* * *
..."Любовта трябва да е цяла. Винаги!... Иначе слепват ли се парчетата... винаги ще си личи!"...
* * *
Обичал си ме някога... във времето,
когато не говорех със предметите,
когато стиховете и поемите
оставила бях само на поетите...
Обичал си ме някога... когато
очите си не криех зад стъклата,
мълчанието ми беше непознато,
и сбирах във очите ти земята...
Обичал си ме... в утрините хладни
и в нощите, стопяващи се бързо,
във всеки миг от времето откраднат,
душите ни преплел с любовен възел...
Обичал си ме!... И в онези дни
обичала съм те и аз дотолкова,
че да се отрека от мен дори
и да не мисля колко струва болката.
Обичала съм някога... кафявото
преливащо от погледа ти топъл,
и мириса на тебе по одеялото
и тази песен... дето днес до кокал
забива в мене тъжните си думи
все по-навътре, и все по-дълбоко...
И преминава всичко помежду ни
на лента пред пак пред погледа ми мокър...
... Очите ти са днес парченца глина -
остатъци от вазата строшена.
И тлее в тях споменът за любимата,
която днес... не припознаваш в мене.
Защото днес...
говоря със предметите,
очите си прикривам зад стъклата,
прописах повече и от поетите,
мълчанието стана ми приятел...
Обичали сме някога... Сега
остава само капчицата вяра,
че пак ще ни споходи любовта,
а ние с теб... ще я опазим цяла.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
