Не искам повече да се разкъсвам

между действителност и спомени,

сърцето ми да плаче, разумът да съска,

да търся в самотата отговори.

(Дали приех Съдбата за случайност?

А Тя дали е името на Господ,

с което се явява тайно,

когато иска да направим избор).

Дали в оазис да живеем 

с душа, сърце и дух във съглашение

или миражи да копнеем

в пустинно изтощение?

(За да узнаем, че животът е компромис,

умение да плуваш във река

със брегове от болка и от обич,

обратна по посока на страха).

*   *   *

Не искам повече да се разкъсвам

между действителност и спомени...

Обичаш ли, умееш да прощаваш,

да плуваш в най-дълбокото.

(И някой ден, дано е скоро,

ще пусна хвърчилата на мечтите си,

ще стъпя на брега от обич,

ще се загърна с копнежа във очите ти).

Жена ще бъда - влюбена и дръзка,

забравила за своите задължения,

и ще се любим с теб до пръсване

на две тела в едничко продължение...