26 апр. 2013 г., 07:52  

* * *

633 0 1

 

Не искам повече да се разкъсвам

между действителност и спомени,

сърцето ми да плаче, разумът да съска,

да търся в самотата отговори.

 

(Дали приех Съдбата за случайност?

А Тя дали е името на Господ,

с което се явява тайно,

когато иска да направим избор).

 

Дали в оазис да живеем 

с душа, сърце и дух във съглашение

или миражи да копнеем

в пустинно изтощение?

 

(За да узнаем, че животът е компромис,

умение да плуваш във река

със брегове от болка и от обич,

обратна по посока на страха).

 

*   *   *

 

Не искам повече да се разкъсвам

между действителност и спомени...

Обичаш ли, умееш да прощаваш,

да плуваш в най-дълбокото.

 

(И някой ден, дано е скоро,

ще пусна хвърчилата на мечтите си,

ще стъпя на брега от обич,

ще се загърна с копнежа във очите ти).

 

Жена ще бъда - влюбена и дръзка,

забравила за своите задължения,

и ще се любим с теб до пръсване

на две тела в едничко продължение...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АСИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...