Bednikova (Адриана Бедникова)
2 4
9.08.2011 г., 14:04 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
644 0 2

Сладостта в горчилка ти превърна,

сърцето до основи пак изпепели,

знам - няма да ме молиш да се върна,

знам, в самотния тунел ще диря светлини.

 

Спасение няма за душата ми ранена,

с теб не става, а без тебе – хич,

да се моля мога само аз смирена

този път да ме пощадиш.

 

Милост за мен у тебе няма.

Коя съм аз? Поредната „една“.

Ти си ми тъгата, болката голяма,

ти си ми романса в трагедията на деня.

 

Защо съм ти? Та ти имаш всичко!

По-различна от другите не съм.

Не съм ти нужна, а желанието едничко

мое е да съм бленувания сбъднат сън.

 

Не те виня, не ти се сърдя,

аз съм грешната, не е твоя таз вина.

Ако можех, ах, щях да те върна -

такъв, какъвто за пръв път те видях!

© Адриана Бедникова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??