***

Aug 9, 2011, 2:04 PM

Poetry » Love

647 0 2

Сладостта в горчилка ти превърна,

сърцето до основи пак изпепели,

знам - няма да ме молиш да се върна,

знам, в самотния тунел ще диря светлини.

Спасение няма за душата ми ранена,

с теб не става, а без тебе – хич,

да се моля мога само аз смирена

този път да ме пощадиш.

Милост за мен у тебе няма.

Коя съм аз? Поредната „една“.

Ти си ми тъгата, болката голяма,

ти си ми романса в трагедията на деня.

Защо съм ти? Та ти имаш всичко!

По-различна от другите не съм.

Не съм ти нужна, а желанието едничко

мое е да съм бленувания сбъднат сън.

Не те виня, не ти се сърдя,

аз съм грешната, не е твоя таз вина.

Ако можех, ах, щях да те върна -

такъв, какъвто за пръв път те видях!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Bednikova (Адриана Бедникова)

2011-08-09T22:08:45+03:00

Ами... аз със сигурност не се сещам за Силвия Кацарова..., но асоциации, колкото щеш.
iliavalchev (Илия Вълчев)

2011-08-09T18:42:29+03:00

Мене ако питаш, не го заслужава! Поздрави!