***
Сладостта в горчилка ти превърна,
сърцето до основи пак изпепели,
знам - няма да ме молиш да се върна,
знам, в самотния тунел ще диря светлини.
Спасение няма за душата ми ранена,
с теб не става, а без тебе – хич,
да се моля мога само аз смирена
този път да ме пощадиш.
Милост за мен у тебе няма.
Коя съм аз? Поредната „една“.
Ти си ми тъгата, болката голяма,
ти си ми романса в трагедията на деня.
Защо съм ти? Та ти имаш всичко!
По-различна от другите не съм.
Не съм ти нужна, а желанието едничко
мое е да съм бленувания сбъднат сън.
Не те виня, не ти се сърдя,
аз съм грешната, не е твоя таз вина.
Ако можех, ах, щях да те върна -
такъв, какъвто за пръв път те видях!
© Адриана Бедникова All rights reserved.
