***
Да забравиш за мен не ще можеш -
аз съм твоето тежко наследство.
Страшни вълчи капани заложих -
да избягаш от тях не е лесно.
Тайни билки съм вплела в косите,
а в очите - на ада огньовете.
Не целувай, а бягай - по устните
от омайниче чакат отровите.
Но не бягаш, целуваш отчаяно
и ще щтракне капанът злокобно...
Как сега да те спася, окаянико?
Как, кажи ми, да ти помогна?
Вещи вещици тъй ме орисаха -
който влюби се в мене да страда.
С тайни руни в сърцето написаха
заклинания стари и рани
мойте ласки оставят след себе си.
Всеки поглед - отровна стрела
зад омайното синьо прикрива.
Моят смях е стаена река -
бързо в страшна стихия прелива.
Не целувай, а бягай... Но късно
моят вик те застигна. Сега
ще си носиш и венеца, и кръста
от трънлив спомен и тиха тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Драгнева Всички права запазени
