pagane_1 (Валентина Драгнева)
43 570
6.01.2008 г., 10:44 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
820 0 19

Да забравиш за мен не ще можеш -

аз съм твоето тежко наследство.

Страшни вълчи капани заложих -

да избягаш от тях не е лесно.

Тайни билки съм вплела в косите,

а в очите - на  ада огньовете.

Не целувай, а  бягай - по устните

от омайниче чакат отровите.

Но не  бягаш, целуваш отчаяно

и ще щтракне капанът злокобно...

Как сега да те спася, окаянико?

Как, кажи ми, да ти помогна?

Вещи вещици тъй ме орисаха -

който влюби се в мене да страда.

С тайни руни в сърцето написаха

заклинания стари и рани

мойте ласки оставят след себе си.

Всеки  поглед - отровна  стрела

зад омайното синьо прикрива.

Моят смях е стаена река -

бързо в страшна стихия прелива.

Не целувай, а бягай... Но късно

моят вик те застигна. Сега

ще си носиш и венеца, и кръста

от трънлив спомен и тиха тъга.

© Валентина Драгнева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??