На мама с любов

Едва ли, ни с мисъл, идея,

същество като теб ще пленя.

С радост душата си грея,

щом по твоите стъпки вървя...

А до време със поглед отвръщаше

на старите бледи следи.

Далечното с мисъл обгръщаше

и водеше моите мечти...

Но пътят бе твърде претъпкан -

да изпаднеш е лесно от там.

Неволно дори чаках аз тръпката

след ден да го следвам и сам.

А когато извърнах си погледа,

изживял вече вечните тръпки,

те видях отстрани да ме следваш

с мечти, избледнели от кръпки...