* * *

Jun 26, 2013, 4:06 PM

Poetry » Other

387 0 1

На мама с любов
Едва ли, ни с мисъл, идея,
същество като теб ще пленя.
С радост душата си грея,
щом по твоите стъпки вървя...
А до време със поглед отвръщаше
на старите бледи следи.
Далечното с мисъл обгръщаше
и водеше моите мечти...
Но пътят бе твърде претъпкан -
да изпаднеш е лесно от там.
Неволно дори чаках аз тръпката ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Random works