13.07.2016 г., 9:33

...

1.6K 2 6

Преливам от любов

            и  плача.

            Това не го разбирам.

Възможно ли е любовта

сама за себе си да значи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вънотрая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Умно!
  • харесва ми!
  • Да, напълно съм съгласен с теб, Мисана. Приятен ден на всички!
  • Провокираш отговора ми на твоето въпросче, ВънОтРая. Истинската любов е винаги самодостатъчна, и следователно рефлексивна, в общия случай - несиметрична релация. Понякога с 4-5 реда се казва и провокира повече, отколкото в пет-шестотин реда. Поздрав!
  • Благодаря! Макар че "творба" е силна дума. Това си е въпросче . Без отговорче . И понеже е недовършено така - без отговорче, се чувствам сякаш длъжен да се поясня, откъде, аджеба, дойде това въпросче . Всъщност това е един въпрос, на който смятах да намеря отговора стихотворно и така да стане нещо завършено. Но после се отказах да си отговарям, защото ме хвана страх от отговора . А въпросът дойде от това, че толкова много бях навлязъл в опиянението си от една жена, че май наистина съвсем бях загубил ума и дума . Наблюдавах себе си и описвах всяко свое усещане за нея, всеки аромат, всяко нейно движение, жест, дума, поглед, дреха, част от тяло... Всичко! Така около 300 страници И толкова се отдадох на върховната естетизация и екзалтация, че в един момент се запитах дали съм омаян наистина толкова от тази жена или от собственото си чувство към нея? Дали се възхищавам на нея или на собствената си любов? Ами ако е второто? Та затуй и въпросът остана без отговор

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...