24.07.2009 г., 11:01 ч.

Да... 

  Поезия
651 0 22

 

 

 

Да откъснеш

онова пространство

с неопределена форма

между

зелените листа

и да го задържиш

за миг

в очите си.

Да скочиш

в сенките на мислите

и да ги оцветиш

в образи и звуци

докато затанцуват.

Да полетиш

от разума-скала,

дори да нямаш криле,

но да ги чувстваш

в себе си.

Да обичаш,

защото е хубаво

да обичаш

и се чувстваш щастлив

от това,

не за друго.

Да знаеш,

че си просто различен

от другите

и те да те мислят

за луд.

Но ти да останеш

такъв,

малко странен

понякога,

защото всъщност

си много истински.

 

 

© Ол Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??