Да...
Да откъснеш
онова пространство
с неопределена форма
между
зелените листа
и да го задържиш
за миг
в очите си.
Да скочиш
в сенките на мислите
и да ги оцветиш
в образи и звуци
докато затанцуват.
Да полетиш
от разума-скала,
дори да нямаш криле,
но да ги чувстваш
в себе си.
Да обичаш,
защото е хубаво
да обичаш
и се чувстваш щастлив
от това,
не за друго.
Да знаеш,
че си просто различен
от другите
и те да те мислят
за луд.
Но ти да останеш
такъв,
малко странен
понякога,
защото всъщност
си много истински.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
