Да...
Да откъснеш
онова пространство
с неопределена форма
между
зелените листа
и да го задържиш
за миг
в очите си.
Да скочиш
в сенките на мислите
и да ги оцветиш
в образи и звуци
докато затанцуват.
Да полетиш
от разума-скала,
дори да нямаш криле,
но да ги чувстваш
в себе си.
Да обичаш,
защото е хубаво
да обичаш
и се чувстваш щастлив
от това,
не за друго.
Да знаеш,
че си просто различен
от другите
и те да те мислят
за луд.
Но ти да останеш
такъв,
малко странен
понякога,
защото всъщност
си много истински.
© Ол All rights reserved.
