Да, ама Не!
Меря сянката си точно.
Разпъвам времето на кръст.
Зрее мисълта ми срочно.
Пораства днеска моят ръст.
Пътя да намеря спешно,
да тръгна бързо и напред.
Но виждам времето ни днешно,
че е миражен силует.
Всичко вече е химера-
без смисъл е животът тук.
Как и пътя да намеря,
щом в мен живее някой друг?
Стрелям в сянката си точно.
Разпъвам себе си на кръст.
Става времето порочно
и се смалява моят ръст...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
