Да, ама Не!

26.10.2016 г., 11:14 ч.

Поезия » Гражданска

269 0 3

Меря сянката си точно.

Разпъвам времето на кръст.

Зрее мисълта ми срочно.

Пораства днеска моят ръст.

Пътя да намеря спешно,

да тръгна бързо и напред.

Но виждам времето ни днешно,

че е миражен силует.

Всичко вече е химера-

без смисъл е животът тук.

Как и пътя да намеря,

щом в мен живее някой друг?

Стрелям в сянката си точно.

Разпъвам себе си на кръст.

Става времето порочно

и се смалява моят ръст...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-10-27T08:11:04+03:00

Поздрав и от мен, Колич!
koli4a (Никола Апостолов)

2016-10-26T20:23:44+03:00

Благодаря, Влад! Радвам се, че харесваш!
Искрени поздрави от мен!
vladetoned (Владислав Недялков)

2016-10-26T12:34:24+03:00

"Стрелям в сянката си точно.
Разпъвам себе си на кръст.
Става времето порочно
и се смалява моят ръст..."

Може и ръста да се смалява, но душата на поета не! Поздравления!