Oct 26, 2016, 11:14 AM

Да, ама Не! 

  Poetry » Civilian
308 0 2

Меря сянката си точно.

Разпъвам времето на кръст.

Зрее мисълта ми срочно.

Пораства днеска моят ръст.

 

Пътя да намеря спешно,

да тръгна бързо и напред.

Но виждам времето ни днешно,

че е миражен силует.

 

Всичко вече е химера-

без смисъл е животът тук.

Как и пътя да намеря,

щом в мен живее някой друг?

 

Стрелям в сянката си точно.

Разпъвам себе си на кръст.

Става времето порочно

и се смалява моят ръст...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??