Меря сянката си точно.
Разпъвам времето на кръст.
Зрее мисълта ми срочно.
Пораства днеска моят ръст.
Пътя да намеря спешно,
да тръгна бързо и напред.
Но виждам времето ни днешно,
че е миражен силует.
Всичко вече е химера-
без смисъл е животът тук.
Как и пътя да намеря,
щом в мен живее някой друг?
Стрелям в сянката си точно.
Разпъвам себе си на кръст.
Става времето порочно
и се смалява моят ръст...
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
