25.06.2020 г., 14:24

Да бе...

1.5K 0 4

Да бе морето от любов -

да вляза в него и да любя.

Да бе безлунна нощ - 

в безкрая му да се изгубя.

Да беше топло кадифе - 

в него кротко да се свия.

Да беше мъничко дете - 

да го целуна и да го завия.

Да беше хубава жена - 

с косите й да си играя.

Да не беше от вода - 

да беше синоним на Рая.

Да бе поезия, да беше проза, 

да се зовеше с кратка реплика...

Да беше просто диагноза, 

а то е приказна еклектика!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

20 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...