Да бе морето от любов -
да вляза в него и да любя.
Да бе безлунна нощ -
в безкрая му да се изгубя.
Да беше топло кадифе -
в него кротко да се свия.
Да беше мъничко дете -
да го целуна и да го завия.
Да беше хубава жена -
с косите й да си играя.
Да не беше от вода -
да беше синоним на Рая.
Да бе поезия, да беше проза,
да се зовеше с кратка реплика...
Да беше просто диагноза,
а то е приказна еклектика!
© Добри Бонов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
