28.11.2006 г., 13:42

Да бях... (7)

1.7K 0 6
                      
Да бях се спънала на прага
когато влязох в тази кръчма...
понесла смело неиздялана тояга,
до вкъщи с нея да те ръчкам!
Да бях си чукнала главата
когато се наведох, неразбрала,
че не виновно ниска е вратата,
а твоят крак във мене спрял е!
Да бях прочела малко постулати...
Ма пуста моя тиква - не увира!
Поетът щом е в творчески дебати
забил във кръчмата - зарязвай го!
Ега ти!
До вкъщи после сам ще се доклати
с поема нова - Обичен и мирен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти да видиш! Ега ти бохемите!
  • Я го поизръчкай със тоягата в ребрата,
    и не вярвай му на някакви измислени дебати.
    Коча със рогата си все в Овци се подпира,
    но самотни са ония две...които клати!

    Поздрави,Майче!!!
  • Усмихна ме и мен!!!
  • Да бях ти коментар написал,
    че нежен е стихът ти, ведър,
    а аз се хиля в лудостта си
    и чудя се "Кога ще се напием"?
  • То не е за усмивка,
    за смях е!
    Хареса ми стихът ти!
    Много е енергичен!
    Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...