28.11.2006 г., 13:42

Да бях... (7)

1.7K 0 6
                      
Да бях се спънала на прага
когато влязох в тази кръчма...
понесла смело неиздялана тояга,
до вкъщи с нея да те ръчкам!
Да бях си чукнала главата
когато се наведох, неразбрала,
че не виновно ниска е вратата,
а твоят крак във мене спрял е!
Да бях прочела малко постулати...
Ма пуста моя тиква - не увира!
Поетът щом е в творчески дебати
забил във кръчмата - зарязвай го!
Ега ти!
До вкъщи после сам ще се доклати
с поема нова - Обичен и мирен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти да видиш! Ега ти бохемите!
  • Я го поизръчкай със тоягата в ребрата,
    и не вярвай му на някакви измислени дебати.
    Коча със рогата си все в Овци се подпира,
    но самотни са ония две...които клати!

    Поздрави,Майче!!!
  • Усмихна ме и мен!!!
  • Да бях ти коментар написал,
    че нежен е стихът ти, ведър,
    а аз се хиля в лудостта си
    и чудя се "Кога ще се напием"?
  • То не е за усмивка,
    за смях е!
    Хареса ми стихът ти!
    Много е енергичен!
    Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...