28 нояб. 2006 г., 13:42

Да бях... (7)

1.7K 0 6
                      
Да бях се спънала на прага
когато влязох в тази кръчма...
понесла смело неиздялана тояга,
до вкъщи с нея да те ръчкам!
Да бях си чукнала главата
когато се наведох, неразбрала,
че не виновно ниска е вратата,
а твоят крак във мене спрял е!
Да бях прочела малко постулати...
Ма пуста моя тиква - не увира!
Поетът щом е в творчески дебати
забил във кръчмата - зарязвай го!
Ега ти!
До вкъщи после сам ще се доклати
с поема нова - Обичен и мирен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти да видиш! Ега ти бохемите!
  • Я го поизръчкай със тоягата в ребрата,
    и не вярвай му на някакви измислени дебати.
    Коча със рогата си все в Овци се подпира,
    но самотни са ония две...които клати!

    Поздрави,Майче!!!
  • Усмихна ме и мен!!!
  • Да бях ти коментар написал,
    че нежен е стихът ти, ведър,
    а аз се хиля в лудостта си
    и чудя се "Кога ще се напием"?
  • То не е за усмивка,
    за смях е!
    Хареса ми стихът ти!
    Много е енергичен!
    Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...