29.11.2006 г., 22:31

Да бях... (8)

1.7K 0 8

Да бях ухапана от бясно куче,

по-лесно някак щях да го преглътна.

На мене точно пък да ми се случи?!

От пинчер днес за малко да се гътна!


Да бях ударена от волтова дъга,

пресичайки непозволено релси…

Удари ме саксия, падайки! Сега

лежа бинтована. Два шева, нейсе!


Да бях завлечена от див порой

и дума нямаше да кажа, нито гък!

Но с кал да ме опръска точно Той?!

Поет с трабант и очила! Какъв карък!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...