gothwolf (Християн)
104 227
11.07.2008 г., 13:49 ч.

Да бях вятър! 

  Поезия » Любовна
695 0 3
Да бях вятър!

на Галина

Вятърът обиден е, че вече теб не водя
в поля междуселски, за да те целува.
Но кажи ми, как това да сторя
след като от него така те ревнувам?
След като той разрошва косата ти.
Играе си с нея
и златните й снопи без свян заплита.

Да можех и аз като него да вея
и с птиците на юг да отлитам!
Щях да мога безцелно,
безцелно аз да се лутам
в косите ти златни, в косите ти рай.

Ех, да бях аз вятър дори за минута!
Да ме обичаш ти щеше...
Да ме обичаш без край.

© Християн Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??