Да бях вятър!
Да бях вятър!
на Галина
Вятърът обиден е, че вече теб не водя
в поля междуселски, за да те целува.
Но кажи ми, как това да сторя
след като от него така те ревнувам?
След като той разрошва косата ти.
Играе си с нея
и златните й снопи без свян заплита.
Да можех и аз като него да вея
и с птиците на юг да отлитам!
Щях да мога безцелно,
безцелно аз да се лутам
в косите ти златни, в косите ти рай.
Ех, да бях аз вятър дори за минута!
Да ме обичаш ти щеше...
Да ме обичаш без край.
на Галина
Вятърът обиден е, че вече теб не водя
в поля междуселски, за да те целува.
Но кажи ми, как това да сторя
след като от него така те ревнувам?
След като той разрошва косата ти.
Играе си с нея
и златните й снопи без свян заплита.
Да можех и аз като него да вея
и с птиците на юг да отлитам!
Щях да мога безцелно,
безцелно аз да се лутам
в косите ти златни, в косите ти рай.
Ех, да бях аз вятър дори за минута!
Да ме обичаш ти щеше...
Да ме обичаш без край.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
