Да бях вятър!

Jul 11, 2008, 1:49 PM

Poetry » Love

693 0 3

Да бях вятър!

на Галина

Вятърът обиден е, че вече теб не водя
в поля междуселски, за да те целува.
Но кажи ми, как това да сторя
след като от него така те ревнувам?
След като той разрошва косата ти.
Играе си с нея
и златните й снопи без свян заплита.

Да можех и аз като него да вея
и с птиците на юг да отлитам!
Щях да мога безцелно,
безцелно аз да се лутам
в косите ти златни, в косите ти рай.

Ех, да бях аз вятър дори за минута!
Да ме обичаш ти щеше...
Да ме обичаш без край.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zorinceto_19 (Зори)

2008-07-13T00:02:26+03:00

Страхотно е! Мило и искрено.
Индиана (Криси)

2008-07-12T16:41:12+03:00

Браво, Християн!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-11T17:48:18+03:00

Красота...вятър си...!
пишеш чудесно, Християн...с обич за теб и Галина.