16.03.2007 г., 9:11 ч.

Да Бъда... 

  Поезия
882 0 2



Да бъда пламък аз дори,
в сърцето ти който гори,
да бъда и небето, и земята,
и горите, и полята,
да бъда нежен стон от твоите устни,
като горски плодове тъй вкусни...<?XML:NAMESPACE PREFIX = O />

Да бъда пролетния бриз в твоите коси,

да бъда въжделението на твоите мечти,

да бъда искрицата, желанието в твоите очи,

да бъда нежната камбана, що в душата ти ечи...

 

Дори за миг да се превърна в цвете,

да ме обгръщаш с ръцете,

тъй нежно ти листата ми да галиш,

 

да бъда въздуха около теб,

да те виждам аз навред,

да бъда и водата,

за теб да съм живителен като росата,

да бъда аз Живота твой,

тъй както ти си мой...

 

Мислите засипват ме като порой.

Трудно ще намеря  аз покой...

 

Георги Парапитев

© Георги Парапитев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??