Да бъда пламък аз дори,
в сърцето ти който гори,
да бъда и небето, и земята,
и горите, и полята,
да бъда нежен стон от твоите устни,
като горски плодове тъй вкусни...<?XML:NAMESPACE PREFIX = O />
Да бъда пролетния бриз в твоите коси,
да бъда въжделението на твоите мечти,
да бъда искрицата, желанието в твоите очи,
да бъда нежната камбана, що в душата ти ечи...
Дори за миг да се превърна в цвете,
да ме обгръщаш с ръцете,
тъй нежно ти листата ми да галиш,
да бъда въздуха около теб,
да те виждам аз навред,
да бъда и водата,
за теб да съм живителен като росата,
да бъда аз Живота твой,
тъй както ти си мой...
Мислите засипват ме като порой.
Трудно ще намеря аз покой...
Георги Парапитев
© Георги Парапитев Всички права запазени
Имаш невероятен талант !!!