Да Бъда...
Да бъда пламък аз дори,
в сърцето ти който гори,
да бъда и небето, и земята,
и горите, и полята,
да бъда нежен стон от твоите устни,
като горски плодове тъй вкусни...<?XML:NAMESPACE PREFIX = O />
Да бъда пролетния бриз в твоите коси,
да бъда въжделението на твоите мечти,
да бъда искрицата, желанието в твоите очи,
да бъда нежната камбана, що в душата ти ечи...
Дори за миг да се превърна в цвете,
да ме обгръщаш с ръцете,
тъй нежно ти листата ми да галиш,
да бъда въздуха около теб,
да те виждам аз навред,
да бъда и водата,
за теб да съм живителен като росата,
да бъда аз Живота твой,
тъй както ти си мой...
Мислите засипват ме като порой.
Трудно ще намеря аз покой...
Георги Парапитев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Парапитев Все права защищены
