Да бъде тишина!
... дишам музика,
разляла безостатъчно
окапалите късчета
несмляна горест
и запотени са
стъклата от усилие -
безцелно
се роят въпросите...
запалена от щастие
замирам
и дишам
звездна тишина,
по вените ми
стича се
всемира
сред капчици
размита самота...
и пари
по ръцете,
и боли,
нетленна е
по привечер,
безлунна...
и в унисон
с тъгата ми
кърви...
от векове
на никого не нужна...
музика...
(... в разлистените
партитури
замряха думите...)
Да бъде тишина!
09.01.09
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Поздрави 
