Да бъдем цяло
На съхранение сърце ти поверих,
ала за чувствата му ти нехаеше.
Описах болката му даже в стих,
но ти не предполагаше...
Използва го, а после го захвърли,
оставено да се събира сам-само,
все още си за мен последен и първи,
отново излъжи, че сме едно!
На мястото, където беше ти,
постлах ти одеало със сърце
и в кръг нечетен брой свещѝ
разпалено топят се с часове.
И в този кръг две чаши от кристал
са пълни с еликсир на любовта,
налети с вино, до тях стои роял,
засвирил песен... Върни ми радостта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
