27.01.2009 г., 16:31

Да бъдеш Левски

2.9K 1 8

Да вярваш, че можеш
нечий свят да промениш.
Да можеш да вярваш,
че в каузата си не грешиш.

Да чувстваш живота,
когато изплъзва се бавно.
Да вкусваш победа,
когато, че губиш, е явно!

Да пееш песен юнашка
под небесния свод.
Да споделяш съдба сиромашка
с един цял народ.

Да бъдеш ти Левски
на новото време.
Да спасиш свободата,
преди по друг път да поеме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лия Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздрав!
  • Добре си го казала. Всеки има какво още да учи в поезията от по- добрите. Веси- лина е една от водещите авторки в сайта и затова е такава перфектционистка. Бъди сред нас и ще ошлайфаш безспорния си талант. Поздравявам те за стиха!
  • Привет и от мен, Лория! Аз ще съм истински щастлива, ако наистина Левски е идеал за теб. Че напоследък идеалите нещо се размиха. И все пак - имай предвид, че Левски е бил вярващ човек и тази вяра го е ръководела навсякъде, във всичко. Това нямаме ние - вярата! Желая ти я от сърце.
    А що се отнася до качествата на стиха - е, има какво да се желае. Чети поезия. Тук, в този сайт има много добри автори.
    И още един съвет, ако позволиш - не се засягай от критиката. Тя е за твое добро. Мен тя ме е научила да ставам. Успех!
  • Мерси много! Може за някои стихотворението ми да е "елементарено и безвкусно", но за мен Левски също е символ на много възвишени цели и мечти и начина на изразяване към моето изкуство (ако смея да го нарека така) от страна на vesi-lina според мен е абсолютно неподходящ. Лично мнение.
    Благодаря на всички които ме оцениха.
  • Мда-а-а... Мнения много, ама и хора много. Давай нататък Лория, поетът е свободен в днешно време. Аз така виждам нещата. Стиха ти не е лош.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...