Да бъдеш влюбен, без да си обичан,
и ласки да раздаваш с шепи пълни...
И в този свят на чувства сеизмични
една любов до край да те погълне...
Да бъдеш влюбен, а пък сто въпроса
до кокал твойте мисли да дълбаят...
И всеки ден гротесктно да ти носи
уклончивия отговор: „Не зная...”
Да бъдеш влюбен, ех, да бъдеш влюбен...
Каква награда и каква магия.
Ала съдбата – вещица проскубана –
на влюбването всяка мисъл крие.
И аз съм влюбен – в птици и тополи,
във зримото на кръговрата вечен...
На този свят дошли до болка голи,
сами ще го напуснем в час уречен...
© Димитър Никифоров Всички права запазени