Звездите ли да свалям? Не. Не мога!
Та нали до мене светиш ти?
Ти, мое щастие, любов, тревога,
ти - слънце мое във студените ми дни.
Сърцето си да дам ли? Не. Не бива,
то цялото на тебе се зарича,
на теб любов, страстна, луда, дива,
на теб... в това, че те обича!
Очите си да дам ли? На, вземи ги.
За какво са ми щом имам теб?
С целувките си, моля те, изпепели ги,
а после смело ме води напред.
Ръцете си да дам ли? Тях не искам
и никога на никого не ще ги дам,
в прегръдка с тях ще те притискам
да бъдем двама във света голям!
© Васил Всички права запазени