След мрачни векове изгря заветът

и Данте от една любов изригна,

Петрарка също с влюбване откликна

светлострунно да е жив сонетът.

Но различен е по нрав поетът

и с променена строфа го обикна.

От Спенсър и от Шекспир новост бликна

и пак с идея- да е жив сонетът.

И Ронсар изви прекрасни трели.

С вяра искренна е Дън към Бога.

Пушкин волен, нежен Кийтс, а Шели

с ветрове лети... Бодлер- тревога!

И Верлен, Рембьо и много други

да е жив сонетът муза чу ги.