Да, гости сме...

Вървиш и гледаш хиляди лица,

и чудиш се защо сме толкова различни?

Дали лицата определят същността

на нашите сърца и същността духовна?

Едва ли…

Защото виждал всеки е от нас

прекрасното лице с душа коварна,

душа, обгръщаща околните със злоба,

ненавист долна, коварство и тъга.

А случва се да подминеш ти

незабележим човек, тъй обикновен, посредствен,

но, щом загледаш се за миг,

ти чувстваш силата човешка

и озаряващата светлина

на чувствата и мислите добри,

осмислящи живота занапред.

Да, ниe различни сме, но и еднакви, 

понякога безсилни пред света,

за да успеем  важно е за всеки

да преоткрие светлината в своята душа!

И никога да не забравя,

че гости сме на таз земя и трябва да се постараем  

престоят наш да е огрян от светлина.

Тогава може би  ние ще успеем

да сътворим безкрайни чудеса

и да превърнем в празник вечен

животът ни на таз земя.

Знам, глупаво звучат тез думи

по този начин изречени от мен,

но по-добре с наивност в душата, 

запазвайки таз детска чистота, 

да  крачим ние по пътя на живота,

тоз път отреден от нашата съдба.

Различни сме ние, за да има

баланс във вселената създадена за нас,

но вярвам, че все пак добротата

ще бъде повече от злото в този свят.

Еднакви, знай, сме, защото 

сме гости ние на таз земя,

а гостите не вземат нищо,

напротив, дават те на домакина свой.

Затуй в душите си ние трябва да погледнем

и даровете ценни ние да отделим

за тези, посрещнали ни с обич,

направили значим престоят ни на таз земя.

Объркани са мислите ми, зная.

Прескачат ту в една , ту в друга крайност,

но не намирам начин да ги подредя в безкрая

на чувствата,  бушуващи в мен.

Простете ми за изказа объркан,

аз зная, че в този миг

объркани са чувствата на всеки,

тревожещ се за утрешния ден.

Но, все пак, вярвам аз и бих желала

да дам на всекиго от Вас

частица доброта, любов и нежност

за сигурност в бъдещия ден.

Аз вярвам, че все нявга ще успеем

да изберем правилния път пред нас.

Тогава ние ще разгадаем

защо животът бил е отреден за нас.

Простете ми, може би досадно Ви е, зная, 

да прочетете тези редове,

но мисля аз, че по-добре сега е

да пиша тук за моите чувства и мечти.

Аз зная, лесно е да прочета и пиша 

за тези, що творили са за нас,

но правилното, смятам, е 

да се опитам да изкажа  

най-съкровените си чувства аз  на глас…