Всичко е някак си постно.
Не можах да ти се нарадвам.
Седях до теб като гостенин,
ти до мен - като крадла.
Изчервявахме бузите.
Не, не, не, не от целуване!
Нищо, че нямаше музика,
трябваше да потанцуваме.
Звезди трябваше да ти свалям,
а не да гледам в земята.
Трябваше да те погаля,
както мъжът - жената.
Трябваше литър вино,
да се нахвърля грубо...
Но всичко това е минало.
Дай да говорим за друго.
© Райчо Русев Всички права запазени