Всичко е някак си постно.
Не можах да ти се нарадвам.
Седях до теб като гостенин,
ти до мен - като крадла.
Изчервявахме бузите.
Не, не, не, не от целуване!
Нищо, че нямаше музика,
трябваше да потанцуваме.
Звезди трябваше да ти свалям,
а не да гледам в земята.
Трябваше да те погаля,
както мъжът - жената.
Трябваше литър вино,
да се нахвърля грубо...
Но всичко това е минало.
Дай да говорим за друго.
© Райчо Русев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!