Nella_gold (Нели )
841 4525
28.12.2009 г., 21:37 ч.

Да говоря с тебе, Господи... 

  Поезия » Философска
657 0 7

Поисках, Господи,

със теб да поговоря...

 

Поканих те дома, сега ще те гостя.

А после, Боже, в моя дом,

след вечеря ще те приютя.

Не се чуди – той, моят дом де,

няма покрив. Звездите са му

светлия покров...

А аз ли?! Не мисли за мене.

Остави...

Ще легна на рогозката

отвън, пред прага.

Като вярното ти куче.

Седни сега.

Хапни от хляба – сух е,

но ще го притопля. Че грехота е

хляб да хвърляме, нали?!

И рибата е малко пресолена,

но гладният ще притъпи глада.

А ситият на псета ще я хвърли.

Наздраве, Боже, хайде,

и на слука! Че знаем ли

какво ни чака?

Днес хлябът ни оскъден е,

а утре? Дали и сух ще имаме, кажи?!

Е, хапвай, хапвай.

Аз съм вече сита.

(Останаха трошици от обяда.)

Със тях си засолих,

и притъпих глада.

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??