Да говоря с тебе, Господи...
Поисках, Господи,
със теб да поговоря...
Поканих те дома, сега ще те гостя.
А после, Боже, в моя дом,
след вечеря ще те приютя.
Не се чуди – той, моят дом де,
няма покрив. Звездите са му
светлия покров...
А аз ли?! Не мисли за мене.
Остави...
Ще легна на рогозката
отвън, пред прага.
Като вярното ти куче.
Седни сега.
Хапни от хляба – сух е,
но ще го притопля. Че грехота е
хляб да хвърляме, нали?!
И рибата е малко пресолена,
но гладният ще притъпи глада.
А ситият на псета ще я хвърли.
Наздраве, Боже, хайде,
и на слука! Че знаем ли
какво ни чака?
Днес хлябът ни оскъден е,
а утре? Дали и сух ще имаме, кажи?!
Е, хапвай, хапвай.
Аз съм вече сита.
(Останаха трошици от обяда.)
Със тях си засолих,
и притъпих глада.
© Нели All rights reserved.
