да грее слънце докато дъжд вали
..скрих се в онзи аромат
в онази есен
когато с обречени очи, невярваща
че мога все още да обичам
се случваше най чудното от всички чудо
да грее слънце докато дъжд вали
в онзи есен в онзи ден
в зелено се облякох
защото беше сив денят
(а тя бе щедра есен с аромат като в сън)
то беше слънце с гроздове налели
сок от времето което като че ли спря
преди да почне отново да се отброява с тебе всеки ден и всеки час
..а ти усмихнат все не вярваше, че мога улучвам точен цвят..
а то се случваше тогава
случваше се до запомняне и още как
онази есен някъде остана
но аромат от слънцето запазих в мен
когато нещо някога ме натъжава
се връщам в него
стоя за малко, вдишвам
спре ли да боли
знам, значи някъде те има
и пак съм силна, пак обичам
и да е сив денят
обличам се в зелено
все някак си ще преживея..
докато аромат на слънце грее
все някога ще спре дъждът..
в онази есен
когато с обречени очи, невярваща
че мога все още да обичам
се случваше най чудното от всички чудо
да грее слънце докато дъжд вали
в онзи есен в онзи ден
в зелено се облякох
защото беше сив денят
(а тя бе щедра есен с аромат като в сън)
то беше слънце с гроздове налели
сок от времето което като че ли спря
преди да почне отново да се отброява с тебе всеки ден и всеки час
..а ти усмихнат все не вярваше, че мога улучвам точен цвят..
а то се случваше тогава
случваше се до запомняне и още как
онази есен някъде остана
но аромат от слънцето запазих в мен
когато нещо някога ме натъжава
се връщам в него
стоя за малко, вдишвам
спре ли да боли
знам, значи някъде те има
и пак съм силна, пак обичам
и да е сив денят
обличам се в зелено
все някак си ще преживея..
докато аромат на слънце грее
все някога ще спре дъждът..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.Маркова Всички права запазени
