да грее слънце докато дъжд вали
..скрих се в онзи аромат
в онази есен
когато с обречени очи, невярваща
че мога все още да обичам
се случваше най чудното от всички чудо
да грее слънце докато дъжд вали
в онзи есен в онзи ден
в зелено се облякох
защото беше сив денят
(а тя бе щедра есен с аромат като в сън)
то беше слънце с гроздове налели
сок от времето което като че ли спря
преди да почне отново да се отброява с тебе всеки ден и всеки час
..а ти усмихнат все не вярваше, че мога улучвам точен цвят..
а то се случваше тогава
случваше се до запомняне и още как
онази есен някъде остана
но аромат от слънцето запазих в мен
когато нещо някога ме натъжава
се връщам в него
стоя за малко, вдишвам
спре ли да боли
знам, значи някъде те има
и пак съм силна, пак обичам
и да е сив денят
обличам се в зелено
все някак си ще преживея..
докато аромат на слънце грее
все някога ще спре дъждът..
в онази есен
когато с обречени очи, невярваща
че мога все още да обичам
се случваше най чудното от всички чудо
да грее слънце докато дъжд вали
в онзи есен в онзи ден
в зелено се облякох
защото беше сив денят
(а тя бе щедра есен с аромат като в сън)
то беше слънце с гроздове налели
сок от времето което като че ли спря
преди да почне отново да се отброява с тебе всеки ден и всеки час
..а ти усмихнат все не вярваше, че мога улучвам точен цвят..
а то се случваше тогава
случваше се до запомняне и още как
онази есен някъде остана
но аромат от слънцето запазих в мен
когато нещо някога ме натъжава
се връщам в него
стоя за малко, вдишвам
спре ли да боли
знам, значи някъде те има
и пак съм силна, пак обичам
и да е сив денят
обличам се в зелено
все някак си ще преживея..
докато аромат на слънце грее
все някога ще спре дъждът..
© И.Маркова All rights reserved.
