Обичам те толкова много,
че чак отвътре ме боли
и аз без теб и миг не мога,
знам без мен си така и ти.
Обичам те толкова силно,
че дъх не мога да си поема
без да ти кажа нещо мило
и целувка от теб да взема.
Обичам те толкова безкрайно,
че няма секунда, миг, в които
аз за теб да не мечтая тайно
и да желая да има НАС открито.
Обичам те до края, дори отвъд
и питайки те падам на колене:
Искаш ли да вървим по общ път?
Кажи, любов, кажи ми ДА или НЕ?
П.П.
Ако кажеш НЕ - ме изхвърли
нарежи, изгори или изпепели.
Но моля те първо помисли,
това в ръцете ти е сърцето ми...
... и то завинаги ти принадлежи!
© Станчо Станчев Всички права запазени